Неделя Сиропустна

 Евангелско четиво (Мат. 6:14-21)  ЧЕТВЪРТОТО ОРЪЖИЕ

Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.(Мат. 6:14-15)

Благочестиви християни, братя и сестри в Христа Господа,
Последното – четвърто поред оръжие, с което светата Православна Църква ни въоръжава в самото навечерие на Великия пост, това е оръжието на ВСЕОПРОЩЕНИЕТО. Това е страшно оръжие срещу дявола, защото неговите две остриета – любовта и милосърдието, го поразяват направо в сърцето и той загубва всякаква власт над нас.    За всеопрощението свeти Йоан Златоуст се изказва така: “Ние сме длъжни да прощаваме на другите не само на думи, но от чисто сърце, та да не би чрез злопаметността си да обърнем меча срещу себе си. Наскърбилият ни не ни причинява толкова зло, колкото ние самите си причиняваме, хранейки у себе си гняв и излагайки се заради това на осъждане от Бога.”    Христос е казал, че ако ние простим на ближния, и Бог ще ни прости, а ако не му простим, и Бог няма да ни прости. Това са най-сладките и същевременно най-страшните евангелски слова! Сладки, защото ни посочват най-прекия и надежден път за спасение; страшни – защото ни предупреждават, че целият ни пост, всичките ни молитви и трудове ще отидат напразно, ако не сме простили на ближния и таим някаква злоба срещу него в сърцето си.    Господ ни е заповядал да прощаваме и Сам е прощавал на оскърбителите Си. Каквото Той е говорел, това е и вършел. Простил на Петър трикратното му отричане от Него, молел се на Кръста за разпинателите Си, бил готов да прости и на предателя Си Иуда, но Иуда не поискал прошка от Него… Чуден Спасител и Господ, Който прощава на всички всичко, само да се обърнем с искрено сърце и душа към Него!    И светиите са ни оставили много примери на всеопрощение. Когато чекистът Каляев, убиец на съпруга на руската Велика княгиня Елисавета Феодоровна, лежал в затвора в очакване на изпълнението на смъртната си присъда, бил посетен от княгинята вдовица.    „Защо го убихте?” – бил първият въпрос на княгинята. „Не исках да убивам Вас – казал той, –  аз го видях няколко пъти и имах приготвена бомба, но Вие бяхте с него и аз не успях.” „А Вие не помислихте ли, че заедно с него убивате и мен?” – отвърнала тя…    После Елисавета Феодоровна казала на престъпника, че му носи прошка от Сергей Александрович, съпруга й. Тя му говорела колко ужасен е неговият грях и го молела да се покае. В ръцете си държала светото Евангелие и умолявала Каляев да го прочете, но той отказал. Великата княгиня рекла: „Ако се покаете, ще помоля императора да Ви помилва и ще моля Господа да Ви прости. А аз вече съм Ви простила.” Но Каляев отказал да се покае за своя грях и погинал както телом, така и духом.    Светата княгиня завършила мъченически живота си. Извергите болшевики я хвърлили заедно с други седем души в една шахта, дълбока шейсет метра. Първа в зейналата черна яма била хвърлена Великата княгиня Елисавета. Тя се кръстела и високо се молела, казвайки: „Господи, прости им, не знаят какво вършат .”    Това се светиите, това са дивните Божии мъченици. Те се молели за своите врагове и убийци, прощавайки им от сърце всичко, а ние понякога сме скарани с домашните си, не говорим с тях и не искаме да им простим. Други са скарани със съседите си, трети – с колегите си в работата… И никой не иска да прости, да отстъпи, да се смири… Съдилищата са затлачени от дела – човеците са презрели Божия съд и се съдят при земните съдии: за една обидна дума, за няколко квадратни метра земя… Съдят се при езическата богиня Темида, а истинския Бог са пренебрегнали. Ала правда и справедливо възмездие не намират, духът им се смущава и те нямат мир. “Нечестивият мъчи себе си през всичките си дни” (Иов 15:20), а на праведните Всевишният говори: “Предай пътя си на Господа и Нему се уповавай, и Той… ще изведе като светлина твоята правда, и твоята справедливост – като планина (Пс. 36:5-6).
Братя и сестри,    Господ е казал: “И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника и си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред жертвеника, и иди първом се помири с брата си и тогава дойди и принеси дара си.” (Мат. 5:23-24). Тези Христови думи означават, че ако имаме злоба срещу ближния си и не му простим в сърцето си заради това, че с нещо ни е наскърбил, то нашият дар Богу – молитви, пост, поклони, материални средства… няма да бъде приет, а ще ни послужи по-скоро за осъждане. Православният християнин – виновен или не – пръв поисква прошка! И пръв прощава! „Простено! Прости!” – ето чудните две думи, които могат да ни отворят дори вратите на Рая.    Днес ние искаме прошка не само от нашите ближни, а най-напред от Христа, Сина Божий, от целия небесен мир:    “Христе, прости ни! Обещаваме, че повече няма да Те наскърбяваме с нашите грехове! Прости ни и Ти, Пресвета Богородице, че Те умоляваме все за земни дарове и блага! Простете ни, ангели Божии, а най-вече вие, нашите ангели пазители, че толкова рядко си спомняме за вас! Простете ни, всички светии, и ни помогнете да преминем достойно настъпващия Велик пост. Амин.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *